Какво НЕ правим по време на работилниците
Откакто имам написани правила, които са закачени на стената, ми е много лесно да се позовавам на тях 
.
Не се налага често, но понякога си припомняме, че:.
– Не излизам от ателието
– Не тичам с инструменти
– Не хвърлям предмети
– Ателието не е място за буйни игри
.
Но най-важното ми правило е:
Не преча на другите!.
Децата пристигат в късния следобед в различно настроение. Уморени или превъзбудени след деня в училище/градина. Не всеки е в кондиция да внимава. Не на всеки му пасва темата за деня. На някои деца им трябва време да се настроят към нея.
Затова при мен няма нищо задължително. Няма как да ни се случват творческите експерименти без свобода. Ако на някое дете днес му се рисува вместо да му се реже с ножица- добре. Казва и получава нужните материали.
.
Но, не пречи на другите.
.
Не се превъзпитаваме..
Нямам такива амбиции и умения. Аз съм дизайнер. Занимаваме се с творчески дейности в група. Ако има ползотворен ефект върху поведението- чудесно, но не това е основната цел.
Някои родители ме питат, когато взимат детето си “Слуша ли?”. На този въпрос, зададен пред всички, отговорът ми е “Да…” и е насочен работата му по време на ателието. Струва ми се много унизително да бъдеш обсъждан и осъждан на всеослушание. И аз съм била дете.
.
Всеки си познава детето. Знае дали е бъбриво, дали е нетърпеливо, дали е шумно, дали изпада лесно в лигави състояния, дали е неотстъпчиво и лесно се ядосва. Майка съм и съм изпадала в различни неприятни ситуации.
.
Радвайте се на това, което е сътворило.
.
Ако получавате оплаквания от учителите на детето си и искате да разберете как се държи на работилничките е добре този разговор да не е пред групата.
.
Не си спазваме някои от правилата .
Ей това: “Не започвам работа без покана” изглежда съм си го написала като пожелание.
.
Децата винаги влизат пълни с любопитство какво ще правим. Виждат приготвените материали и започва едно разглеждане, чудене кое за какво е, избиране, придърпване…
.
Радвам им се на ентусиазма. Но проблемът е, че спират да внимават какво обяснявам. И после трябва да отговарям на едни и същи въпроси за неща, които вече съм казала.
.
Пробвам различни стратегии:
– пред всеки да има комплект с материали, но не всяка тема го позволява
– масата е почти празна, а материалите са подредени на съседна и подавам тези, до които сме стигнали
– част от материалите са на масата
.
Търсенето продължава. На най-добрата стратегия и вниманието на малките творци.