Златю Бояджиев /1903-1976/
Роден е на 22-ри октомври 1903 г.
Село Брезово- родното място на Златю Бояджиев, остава винаги дълбоко в сърцето му и в картините му.
Въпреки, че напуска селото като момче, когато баща му го изпраща да учи в Пловдив в Търговската гимназия, селските пейзажи, хора и обреди са постоянни теми в картините му.
Златю не се вълнува от търговията. Искал да рисува.
В Пловдив започва работа в ателие по фирмопис- място, за изработване на табели на магазини. Тогава табелите и плакатите се изрисували на ръка. Ателието било място за срещи на бъдещи художници. Събирали се да рисуват.
Там се запознава с Васил Бараков и Давид Перец, които стават негови близки приятели.
Известни са с името Бараците.
Тримата отиват да учат живопис в София в Художествената академия. Живеят и рисуват в общо ателие. Споделят работата, разходите, храната. Издържат се като рисуват кино плакати. А от киното им позволяват да влизат безплатно на прожекции, от което те се възползват редовно.
Не им е лесно. Най-често се хранят с фасул, сготвен в близката фурна, също туршии, сланина и картофи от село.
Лятото обикалят из Родопите и рисуват пейзажи. А в края му, когато се завърнат в Пловдив, организират изложби в дома на Перец, за да покажат нарисуваното.
Имаш ли толкова добри приятели, с които би живял и пътувал?
Когато завършва Академията, Златю Бояджиев става учител в “Пета пловдивска прогимназия” в Кършияка. С енергия и жар учи децата да обичат рисуването и да са смели в изразяването.
Твоят учител по рисуване такъв ли е?
Преди 30-тина години при ремонт на СУ “Пейо Яворов” е открит негов стенопис, който сега училището с гордост поддържа.
Художникът не спира да рисува в учителския си период.
С получени пари от изложба, Златю Бояджиев заминава за Италия. Там се докосва на живо до Ренесанса и се увлича от реалистичното изобразяване на хора и пейзажи.
Веднага след Италия рисува своя двоен семеен портрет- диптих.
Кое място би посетил ако имаш възможност?
Златю се претоварва от работа- освен картините, поема поръчки за изрисуване на заводи и предприятия. Рисува качен високо на скеле. Рисувал е и по Пловдивския панаир.
И тогава, през 1951г се случва нещастието- мозъчен кръвоизлив. Той оцелява, но десните му крак и ръка са парализирани, губи способност да говори и да чете.
Започва бавно възстановяване. Успява да се изправя и придвижва с помощта на бастун.
Три месеца, след инсулта, Златю прави първи опит да рисува с лявата ръка- скица на майка му, един от най-важните хора в живота му.
С упоритост и постоянна работа, той се научава да рисува с лявата ръка!
И създава много нови прекрасно приказни картини.
Опитай да рисуваш с другата си ръка, за да оцениш какво е успял да постигне!
Болестта променя стила на картините му, както и цветовете които използва. Преди нея те често са мрачни, в тъмни тонове. Сега цветовете стават ярки и топли.
Дали смяната на ръката или промените в мозъка му водят до несъобразяване с правилата на перспективата, сменени пропорции и детско виждане в картините му.
Талантът си е талант!
Независимо в какъв стил рисува- класически или наивистичен, картините на Златю Бояджиев са високо оценени, участват в изложби в България и по света. Вълнуват ни и днес.
Отиди да разгледаш постоянната експозиция Златю Бояджиев в Стария град, ул.Съборна 18
__________________________________________________
Използвани източници: Спомени за Златю, Кирил Деспотов от “Книга за Златю Бояджиев”, Национална галерия https://nationalgallery.bg/
